Вълко Чалъков построява три училища и е вторият българин, приет от султана
Автор Мирела Костадинова
Възрожденецът Големи Вълко Чалъков (р. 1765 г.) е живял толкоз от дълго време, че е името му е заглъхнало в историята ни. Той е търговец и донор. Прозвището Големи го отличавало от братовчед му Вълко Куртович Чалъков – Малкият чорбаджи Вълко. Във време, в което се затварят учебни заведения, ще напомним коя е тази родолюбива персона уважавана даже от самия турски султан.
През живота си Вълко Чалъков основава три учебни заведения - две в Копривщица, едното още през 1822 година, а второто през 1837 година, което е взаимно. Третото учебно заведение прави в Пловдив. Щедро подарява пари и се застъпва за разкриване на школо в Сопот. Отпуска над 1000 гроша за създаване на учебно заведение в Браила.
В пловдивското гръцко учебно заведение за бъдещи даскали поддържа четирима даровити копривщенски млади мъже, без даже да подозира, че двама от тях, Стоян Чомаков и Найден Геров, ще имат основна роля в Българското Възраждане. Стоян Чомаков е един от първите български лекари хирурзи, държавник и политик, който взе участие в битките за църковна самостоятелност. А Найден Геров ще се трансформира в един от най-хубавите ни езиковеди, фолклорист и държавник.
Големи Вълко Чалъков покровителства делото на Неофит Рилски. Изпраща при него Захари Круша, с цел да изучи методата на взаимното образование, която Захари ползва незабавно след завръщането си в Копривщица, още в остарялото школо. Наред с това Вълко притегля за учебните заведения си най-просветените възрожденски даскали.
Още през 1819 година неговото име стои на най-лично място всред спомоществователите на остарели наши печатни книги. В тях го наричали „ Господар “, „ Най-благороден стопанин “,,Най-благороден и най-изящен Господин “. Тези книги са над шестнадесет екземпляра. За една книга внася повече от четвъртината записана от всички сума. Научил, че бъдещият патриарх на книжовниците и учителите Неофит Рилски е приготвил речник, му заречен огромна сума за издаването му.
Като сочи почитта и уважението към Вълко в Пловдивско, старанието му по всички способи да популяризира образованието сред българите, величаейки любовта му към жанр и литература, Васил Априлов пожелава и други да следват образеца на огромния българин.
Вълко Чалъков е внасял доста пъти пари за копривщенските черкви. Той е причина за повдигането на черква и в Пловдив, както и на още една, която е срутена, след това възобновена. За двете наброява огромна сума пари. Заедно с брат си Стоян оказали сериозна помощ. Участват и техни роднини, както и други българи. Заставя даже митрополията, гръцкия митрополит, да даде от своите средства. След като издейства за втората църква ставропигиалност, слага епитропи, които от приходите ù поддържат учебното заведение и уредената от Вълко болница в Пловдив. Чрез обособени вноски от същите българи събира друга огромна сума, която изпраща в Йерусалим за доста посещавания в това време от българи Божи гроб, на който е основен настоятел в Пловдив.
Подкрепя четири манастира – сопотски, перущински, два кричимски. Поставен е от Патриаршията за аставник на Бачковския и Рилския манастир, пази ползите им. Има особени заслуги за тяхното възобновяване. Грижи се за увеличение на недвижимите им парцели. Ктитор е на Рилския манастир.
Дарява родната си Копривщица с каменен сводов мост, тръбопровод и чешма, както и с път. Щедро раздава помощи на бедните. Под закрилата му са доста хора по това време. Ходатайства за незаслужено наказани и осъдени или на такива, които са претрупани с налози. По време на Заверата избавя от затвор и бесило мнозина заподозряни.
Авторитетът му бил огромен. След заселването си в Пловдив през 1818 година дружно с брат си съумява да се издигне и забогатее. Можел умерено да се показа пред турската власт - паши и шефове. Имал престиж и измежду елементарните хора и се намесвал в публичните работи. С брат си Стоян притегля самия гръцки митрополит Никифор, който предава на групата ни видни сънародници в Пловдив правото да се намесва във всички общи въппроси и то до там, че при церемониален избор в митрополията, в наличие на владиката, от петимата определени учебни настоятели, трима – Вълко, Стоян и софиянецът Андон Стоянович, са българи.
С напъните на Вълко българщината в Пловдив преуспява. Но все пак там се правили нередности. Пловдивската християнска община имала право да събира няколко налога. Това ставало посредством сребролюбиви хора – сарафи арменци. Голям Вълко се залавя самичък да реши нещата. Отстранява на своя отговорност злосторниците, прави нужното и изплаща дължимото на Съкровището. Но парите са повече. Тогава благотворителят отделя всичко останало за публични потребности, за заплати на учителите. Това продължава и след гибелта му.
Приживе при всяко завръщане в Пловдив от Цариград, Копривщица или Рилския манастир, Големи Вълко Чалъков постоянно бил на кон. Посрещан е и поздравяван от шефа, от гръцкия владиката, от бейове и висши служители.
Според преданието имал на едното рамо на горната си дреха извезана от сребро ръка. Там го потупал на визита самият султан. Вълко е вторият българин, признат от падишаха.
Не му провървяло в персоналния живот. Имал три брака – с Петра, Рада и вдовицата Елисавета, които умирали от заболявания. Но му оставили трима синове, щерка и един доведен наследник.
Големи Вълко Чалъков си отива от живота през 1841 година Погребан е в възобновената от него пловдивска църква „ Св. Николай “..Остават на земята единствено родолюбивите му каузи. И пословичната му щедрост…
